За книгата: година / Когато я видях за първи път, бях на шест години. Тя стоеше под голям жълт клен в червени гумени ботуши, кафяво палто и плетена барета, от която стърчаха две пухкави къдрави опашки, и мигаше с очи. В този момент аз умрях. Той стоеше там и гледаше като влюбен глупак. По същия начин я гледах от последния си чин през всичките единадесет години в училище, следвах погледа си, когато се връщаше от срещи, ходеше с приятелка, гледах я и не виждах нищо наоколо, сякаш нищо друго не съществуваше на света освен моята малка кукла. И сега я гледам, необичайно красива и щастлива, как се готви да отиде до олтара в бяла рокля, за да каже „Да“. Не за мен.